четвъртък, 4 януари 2018 г.

Пържени пилешки крилца


Пържени пилешки крилца, кой не ги обича? Хрупкави и много вкусни, мариновани дълго в кисело мляко.
Като изключим продължителното мариноване, иначе се приготвят много лесно и бързо.
Не е нужно да отскачаме до близкото заведение за бързо хранене, за да хапнем от вкусните пържени крилца, а можем и сами да си ги приготвим много вкусни :)


Продукти:

около 1 кг пилешки крилца

за мариноване:

100 мл вода 2 с.л. сол 300 г кисело мляко 1 с.л. чесън на прах 1 ч.л. джинджифил на прах
1 ч.л. куркума
1 ч.л. черен пипер

За паниране:

300 г брашно
1/2 ч.л. червен пипер
1/4 ч.л. пушен червен пипер
1/4 ч.л. лют червен пипер (може да се увеличи или да се пропусне)




Крилцата се почистват и тънката им част се отрязва. Така приготвените крилца се разделят на две части. Измиват се и се подсушават.

Всички продукти за маринатата се смесват и се разбъркват много хубаво в тава или много голяма купа. Прибавят се крилцата. Покриват се с фолио и се прибират в хладилник за 12 часа. Е, може и малко по-малко, но колкото повече, толкова повече :)

Брашното се смесва с останалите продукти за панировката.
Месото се овалва в така приготвеното брашно и се оставя върху решетка за 10-15 минути и се оставя да стегне.
След това се овалва още веднъж в брашно за по-хрупкава коричка.

В дълбок съд се налива повече олио и така приготвените крилца се изпържват от всяка страна за по около 3-4 минути.
Крилцата се изваждат и се прехвърлят в тава, застлана с хартия за печене. Пекат се в загрята фурна на 180 градуса около 15 минути, докато хванат хрупкава коричка и хубав загар.



Адаптирано от тук.

петък, 29 декември 2017 г.

Шопска баница


Така се случи, че в две поредни публикации ви показвам точени баници. Тази обаче не е просто точена баница, а шопска баница. Нея я видях преди много време, предложена от Блонди. Още тогава ме впечатли, но чак сега й дойде времето.
Интересното тук е, че разточената кора се маже с масло, сгъва два пъти и се разточва отново и така се получава многослойна кора.
Изключително удовлетворена съм от направата на баницата, защото бе оценена много високо от всички, които я опитаха.

Продукти:

(чаената чаша е с вместимост 250 мл)

1 яйце
3 с.л. олио

1 с.л. оцет
1 ч.ч. хладка вода 

1 ч.л. сол
около 4 ч.ч. брашно 

200 г краве масло или смес от 125 г масло и 100 мл олио

около 350 г сирене
2 яйца

още брашно за точенето



Брашното се пресява. 
В голяма купа се смесват яйцето, солта, олиото, оцета и водата. Постепенно се прибавя от брашното и се замесва нелепнещо тесто. Може да не се наложи да изразходите цялото брашно. Прибавяйте по малко, докато ви хареса тестото. 
След като се замеси, тестото се разделя на 5 части, които се оформят на топчета. Поставят се в набрашнена тава и се покриват с кърпа. Оставят се да постоят поне 20 минути. 
Маслото (смесено с олио) се разтопява.

След това се взима първата топка тесто и се разточва на тънка колкото можете кора, като се поръсва с брашно.  Не се опитвайте да я правите прекалено тънка, защото ще се скъса. Аз не съм снимала как се точи тесто, но ще си позволя да ви покажа това видео на Мария, в което се показва добре начинът на разточване.



След като се разточи достатъчно тънка кора, се намазва с масло. Сгъва се на две, пак се намазва и отново се сгъва. Така се подготвят всички топки тесто.
Сиренето се натрошава и се смесва с яйцата.
Всяка от подготвените кори се разточва отново и се поръсва със сиренето. Отгоре се ръси с 2 с.л. от маслото. Навива се на рехаво руло и се навива  в тава не много плътно. Така се постъпва и с останалите топки тесто, като се навиват на охлюв в тавата.
Баницата се намазва с останалото масло и се пече в загрята фурна на 180 градуса до златисто.

По желание можете да я поръсите с вода и да я завиете с кърпа, за да омекне, но аз обичам хрупкава баница и пропуснах тази стъпка.



четвъртък, 28 декември 2017 г.

Вита баница с тиква и точени кори


Баницата с тиква и точени кори е част от моите детски спомени. Поредното парченце от спомени :) Едната ми баба правеше само точени баници, а другата само дърпани. Не знам защо никоя не правеше и двата вида, но хубавото е, че аз мога да правя и двете. До съвсем скоро разточването на хубави тънки кори за баница ми се струваше като нещо, на което няма никога да се науча. Така е като не съм се научила от баба, когато е трябвало... Е, оказа се, че и сама мога да го направя много добре и то без някой да ме учи. Явно не съм си вярвала достатъчно.
Та баба Станка, която правеше точените баници, правеше освен баница със сирене и баница с тиква. Обикновено, когато се събирахме всички за празници, приготвяше две тиквени баници - едната с канела, а другата без. Да угоди за всички вкусове :)
Сега аз я приготвям с канела, но тя може и да се пропусне, ако не обичате този вкус.
Освен това по желание можете да добавите счукани орехи.
Аз ги пропуснах и направих баницата в чист вид със сурова тиква - така, както си спомням, че баба я правеше.



Продукти:

За тестото:

300 мл топла вода
1 ч.л. оцет
2 с.л. олио
1 ч.л. сол
около 500-600 г брашно за замесване (аз използвам брашно за баница)
и още брашно за разточване

още:

около 600-800 г тиква (зависи колко богат пълнеж обичате)
8 с.л. олио
захар на вкус
1 с.л. канела (може по-малко или повече)



От посочените продукти за тестото се омесва меко, гладко и нелепнещо тесто. Разделя се на 4 части, които се оформят на топки. Поставят се в наръсена с брашно тава, покриват се с кърпа и се оставят да си починат минимум 20 минути.
През това врече тиквата се почиства и се настъргва на ситно ренде. Всяка тиква има различна сладост, а и всеки има свой вкус, така че захарта и канелата, които се добавят към настърганата тиква са на вкус. Разбъркват се. Някои тикви пускат много течност, други по-малко. За приготвянето на баница с тиква и точени кори е по-добре да отцедите течността, за да не стане много клисава баницата.

Всяко топче се разточва на тънка кора, като се ръси постоянно с брашно, за да не залепва. Поръсва се с 1/4 от тиквата  и с 2 с.л. олио, хубаво върху цялата кора и се завива на рехаво руло. След това първата кора се свива на охлюв и се слага в намазана с олио тава по средата.
Останалите кори се навиват наоколо. Оформената баница се намазва много леко с олио, като внимавайте да не натискате при намазването, защото ще се сплеска.
Пече се до златисто в загрята фурна на 180  градуса. По средата на печенето може да я покриете с хартия, за да не загори.
След като се извади от фурната, се оставя хубаво да се охлади и се поръсва обилно с пудра захар.

Да ви е сладко!





сряда, 13 декември 2017 г.

Пържени банички със сирене и кашкавал

 

За тези пържени банички със сирене и кашкавал залепнах на секундата, когато ги видях. Благодаря за споделената рецепта на Галина Стоянова в една от Фейсбук групите.
Тя пише, че рецептата е от нейната прабаба (дообогатена с малко кашкавал от самата нея) и щом видях това, аз веднага продължих да чета нататък. Тези от вас, които четат редовно Щъркелово гнездо, може би знаят, че много обичам да приготвям стари рецепти, а още повече обичам да правя стари рецепти с тесто.Flutter  
Затова изобщо не се забавих, а направих баничките още същия ден.
Но! Допуснах една груба грешка при разрязването им, въпреки която обаче, реших да публикувам рецептата, защото резултатът наистина е много вкусен и се хареса много от всички у дома. Надявам се да ми простите грешката. Когато направя отново, ще сменя снимките.
А каква беше грешката при приготвянето на пържените банички ли? В разрязването. Вместо да ги разрежа с ръба на чиния или с ръб на капак от тенджера, за да не се разтворят, аз по навик ги разрязах с ножа за тесто, който обикновено използвам и краищата им не успяха да се затворят. Rolling Eyes Е нищо, де. Нямаше изтелкъл пълнеж, въпреки всичко и пак се получиха много вкусни. Whistling



Продукти:

350 мл хладка вода
1/2 ч.л. сол
около 700 г брашно

30 г краве масло за намазване

За пълнежа:

250 г сирене
100 г кашкавал
2 яйца



От водата, солта и брашното се замесва хубаво тесто - като за баница. Тестото става много приятно, еластично и гладко. Направо като кадифе. На мен ми отидоха точно 700 г брашно, но е възможно на вас да отиде повече или по-малко. Затова първоначално сложете около две трети от посоченото количество и после добавяйте по малко и измесвайте, докато се получи гладко тесто, което не лепне.
Тестото се разделя на 4 части, които се оформят на топки. Оставят се да починат поне 20 минути, завити с чиста кърпа.
Маслото се разтопява.
След това всяка топка се разточва на дебела питка с диаметър около 20 см. Три от питките се намазват с разтопеното масло и се подреждат една върху друга, като четвъртата се слага най-отгоре и не се маже.
Така оформената купчинка старателно се разточва на много голяма кръгла кора - минимум с диаметър от 70 см. Мислено се разделя на две части. Ако е останало от разтопеното масло, е хубаво да го намажете отгоре.
Яйцата се разбиват много леко с вилица и се размазват върху половината кора. Поръсва се натрошеното сирене и настъргания кашкавал и празната половина от кората се захлупва върху пълнежа. Леко се разточва с точилката, като не се натиска много и се внимава да не излезе пълнежа.
След това тестото се разрязва на квадратчета със страна 5-6 см с ръба на чиния или с ръба на капак на тенджера (може и къдраво ножче), за да може да се затворят краищата.

Така приготвените банички се пържат на маслена баня в добре загрята мазнина.

понеделник, 11 декември 2017 г.

Леща с пушени ребра

Да сготвиш леща с пушени ребра изобщо не е трудно, а резултатът е вкусно и питателно ястие. Обичам да комбинирам лещата с какво ли не - с месо, с картофи, с гъби, с патладжани, с тиквички, дори с ориз. Когато влязох в магазина и видях едни примамливи пушени ребърца, веднага разбрах какво искам да сготвя. Точно с леща си ги представих. Макар че можеше и на боб или грах да ги сложа, пак щяха добре да си паснат. Обаче този път това беше комбинацията, която ми се хапваше.
Ястието се приготвя много лесно и става сравнително бързо. Колко му е да се свари една леща? Нищо работа.

Продукти:

около 500 г пушени свински ребра
300 г леща
1 глава лук
1 морков
1 парче целина
1/2 ч.ч. домати на кубчета или от буркан
5-6 скилидки чесън
1 ч.л. червен пипер
черен пипер
чубрица
джоджен
сол



Лещата се почиства и измива добре. Добре е да се накисне за около 8 часа, но може да се пропусне. 
Ребрата се нарязват на парченца - между кокалчетата.
Лукът, морковите и целината се режат. Чесънът също се реже на ситно. 
В 5 с.л. загрято олио се изсипват нарязаните лук, морков и целина. Добавя се 1 с.л. вода и се задушават, докато омекнат. Слага се червения пипер и се налива 1,2 л вода. Изсипва се измитата леща, слагат се и нарязаните ребърца. Оставя се да ври докато лещата се сготви добре. Ястието не трябва да е рядко, но все пак - ако водата изври, налейте още мъничко - толкова, че над лещата да остане максимум 1 пръст течност.
Когато лещата е готова, се изваждат ребрата и се обезкостяват.
Доматите се изсипват в лещата заедно с чесъна.
Месото се реже на ситни кубчета и се връща в тенджерата. (Аз си оставих 2 парченца с кокал за снимката.) Слагат се подправките.
Ястието се готви още 7-8 минути.
По желание, ако е останала прекалено много течност, можете да сгъстите с 1 с.л. брашно. На мен не ми беше необходимо.

Поръсва се с пресен магданоз.

Да ви е сладко!




събота, 9 декември 2017 г.

Печена тиква


Печена тиква

Живееш ли със тиква - животът е чудесен,
до тебе крачи тиква в петмезената есен.
Ако със тебе тиква добро и зло споделя,
животът се протяга и става на неделя.
                                              Автор: Marta

Мда, така е. Тиквени размисли за печена тиква има при мен днес. Не че е кой знае какво да опечеш тиква. Но пък обещах да напиша как я правя аз и ето, появи се и тази публикация. Баба на времето режеше тиквата на парчета с кората, мяташе я във фурната на печката на дърва и я забравяше там. После вадеше едни велики парчета с карамелизирана коричка и ви казвам направо да не спираш да ядеш. Е да, ама сега е друго. Мисля, че никога няма да мога да опека такава тиква, затова и не се опитвам. Макар че знае ли човек. Може пък да ми се получи на слаба фурна и по-продължително време.

Днес ще напиша начините, които съм приготвяла аз и по които най-много ми харесва печената тиква. Уточнявам, че я пека със захар. Ако на някой не се харесва този факт, да не чете нататък.

Първи начин - тиквата на снимката горе. Тиквата е тип продълговата (дългошиеста или не знам точно как се казва, защото се изгубих в разнообразието от тиквени сортове). Тиквата се срязва на две по дължина, като се преценява да се реже така, че двете половини спокойно да могат да си стоят прави в тавата, а не да се наклоняват настрани. Не се бели. Ако е необходимо, може да се среже мъничко от дъното на тиквата, за да се закрепи. Внимателно се изчиства от семките и се измива. Поставя се в тавата, в която ще се пече и се поръсва със захар. Хубаво е, ако имате време, да изчакате захарта да се разтопи върху тиквата. Ако нямате, пак ще се получи, но все пак е добре да изчакате 20 минути поне. След това се ръси с още захар, колкото да може хубаво да се покрие или пък на вкус. Може да я оставите още десетина минути след второто слагане на захар и след това да я сложите във фурната, а може и веднага.
На дъното на тавата се налива вода около 2 пръста. Тя ще изври по време на печенето и ще се налага да доливате вероятно поне 2 пъти. 
Така подготвената тиква се слага в загрята фурна на 180 градуса. Когато захарта започне да се стопява, ще се образува сироп, който би трябвало да изпълни дупката на тиквата (зависи колко вода има в нея, но поне малко ще се образува). Това да не ви притеснява. Не го отстранявайте. 
Печенето продължава и като започне да хваща лек загар отгоре, фурната се намалява на 160-170 градуса и тиквата може да се покрие леко с фолио, за да не загаря (не да се обвива цялата тава, а просто се слага лист фолио върху самата тиква).. Така се пече до пълното й омекване и карамелизиране отгоре.

Печена тиква
Друг любим начин за печене на тиква ми е този. Тук използвам бяла голяма тиква. Реже се на парченца, които се обелват. Измиват се и се нареждат в тавата, в която ще се пекат. Ръсят се обилно със захар и тиквата се оставя, докато захарта се стопи и обикновено върху парченцата се появяват капчици. В тавата се налива вода - да покрива 1/3 от парчетата тиква. Ако е необходимо, може да се долее още малко по време на печенето, но да се внимава, защото в края водата трябва почти да се е изпарила. Пече се в загрята фурна на 180 градуса до готовност.

Преди сервиране много ми харесва да я поръся с канела.

Пълнена печена тиква

И тук ще припомня още един вид тиква, който обикновено приготвям по празници - това е пълнената тиква. Рецептата съм публикувала преди време ето тук. 
Тя подлежи на импровизация според сушените плодове, които вие предпочитате, но на нас ни харесва най-много с тези, които съм посочила. Внимавайте с меда или захарта, тъй като сушените плодове традиционно са си много сладки, а има и локум.

понеделник, 4 декември 2017 г.

Как да си направим домашни пуканки - вариант в микровълнова



Да си направим пуканки вкъщи, но не от пакетче от магазина, в което не сме сигурни какво точно има, всъщност е много лесно.
Като бях дете, си спомням как баба пукаше пуканки. Беше истински ритуал през зимата и аз винаги с нетърпение го очаквах. Първо палеше много печката и ставаше адски горещо в кухнята. Отваряхме прозорците heat и чак тогава почваше истинската работа. Баба си имаше една специална тенджера, която държеше само за пуканки. Беше възстара и очукана, но за случая вършеше перфектна работа. Слагаше тенджерата на загрятата печка, сипваше олио и пуклива царевица и слагаше капак.  След това започваше чевръсто да плъзга тенджерата напред-назад по печката и пуканките започваха да пукат. Голям празник ви казвам беше! Изсипваше ги в тава и ние с брат ми с нетърпение чакахме първите, които изяждахме за отрицателно време, докато се появят следващите laugh.
Мда. Хубави времена бяха, но баба отдавна я няма...

Сега и аз съм приготвяла на котлон в тенджера, но се нямам специална за пуканки, а те понякога леко залепват за дъното и не ми се иска да си съсипя тенджерите с тях.



Затова днес избрах да ви покажа този вариант в микровълнова. Много лесно се правят и не висиш на котлона, а само завърташ копчето и чакаш.
Е, за тези, които не използват микровълнова, си остава класическия вариант на котлон.

И още нещо. Искам да ви кажа, че най-вкусните домашни пуканки, които някога съм опитвала, са правени със свинска мас. Не мога да опиша колко са вкусни!

Стига приказки вече. Ето и начинът на приготвяне.

Нужни са  ви  пуклива царевица, олио, сол и йенска тенджера, която да се събира в микровълновата.

Важно е да знаете, че е хубаво царевицата да е със стайна температура преди да започнете пукането. 
Също така важен момент е, че йенската тенджера трябва да е леко загрята преди началото.  Аз я слагам празна за около минута в микровълновата. Така пуканките стават по-лесно и почти не остават "циганчета".

На дъното на йената се сага олио. На нас ни харесват по-мазнички и дозата, която съм си определила е 1 с.л. олио на 1 моя малка шепа царевица. Важно е като се сложи царевицата, да бъде толкова, че да покрива цялото дъно на тенджерата, но само на един ред.


При мен се събират 4 шепи царевица, съответно слагам 4 с.л. олио. Ако харесвате по-сухи пуканки, сложете по-малко мазнина. Като направите веднъж, можете да прецените дали ви харесват и дали да намалите или добавите още олио.
Разбърквам царевицата в олиото и затварям с капак.
След това слагам в микровълновата за около 5 минути. Понякога са нужни и 6. Аз слагам на максималната степен, но моята е 800 W. Ако вашата фурна е по-мощна, може би ще трябва по-малко време или пък ги правете на тази мощност. Слушате ги дали пукат и когато пукането се разреди през максимум 6-7 секунди, е време да ги махнете.
Когато ги вадите, внимавайте, защото йената пари много. Аз ги вадя на дъска и прехвърлям в купа и посолявам, след което зареждам следващите и така, докато направя достатъчно за всички желаещи gathering








Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...